Епилепсия при децата: Какво трябва да знаем и какви са симптомите

Епилепсията е предразположеността на даден човек към получаване на пристъпи. Тя може да бъде вродена или придобита, т.е. да е наследствена или да се е появила впоследствие.

За да го разберем по-добре, пример за предразположеност е и мигрената, в смисъл че някой страда от силно главоболие поради предразположеността си към мигренозни пристъпи.

От друга страна, пристъп наричаме синхронизираната електрическа активност (разряд) на група нервни клетки в мозъчната кора. Когато този разряд настъпи внезапно, без да е нормално да се случва, тогава възниква епилептичен пристъп.

Какво представлява детската епилепсия и колко често се среща?

Според данни от проучване, проведено сред различни възрастови групи в САЩ, Швеция и Исландия и публикувано в Incident, е установено, че епилепсията се среща най-често при малките деца. След това честотата ѝ намалява при възрастните, а впоследствие отново се увеличава при хората на възраст 60–70 години.

При децата епилепсията обикновено е вродена, т.е. наследствена, докато при възрастните най-често е резултат от дегенеративни промени в нервната система (например след инсулт или при деменция).

Честотата при децата е около 5% от педиатричната популация, като разпространението е 3–5 на 1 000 деца, а 10% от децата получават фебрилни гърчове, които не представляват епилепсия.

През последните години тези стойности са се увеличили леко, тъй като епилепсията се среща много по-често при някои детски невропсихиатрични състояния, като СДВХ (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) и аутизъм. При СДВХ честотата може да достигне 15%, а при аутизма – в зависимост от формата му – до 40%.

Важно е обаче да знаем, че епилепсията не е заболяване сама по себе си, а симптом.

Детска епилепсия: Кои са най-честите симптоми?

Когато едно дете получи пристъп – явление, което е сравнително често при малките деца – обикновено се наблюдават генерализирани гърчове, при които крайниците треперят с тонично-клонични движения. Друга форма на епилепсия се проявява като припадък или състояния, наподобяващи припадък, които впоследствие се оказва, че не са истински припадъчни епизоди, а детето губи контакт с околната среда. Поради тази причина препоръчваме при деца с припадъчни епизоди или чести епизоди на откъсване (absence) да се извърши електроенцефалограма (ЕЕГ).

Съществуват и по-нетипични симптоми, в зависимост от това къде се намира епилептичният фокус в мозъка. Най-честите прояви обаче са гърчове, припадъци и епизоди на откъсване.

Характерна особеност е тенденцията към прогресиране, т.е. дете, което първоначално проявява един симптом, например епизоди на откъсване или припадък, може да получи нов епизод след месец, но тогава пристъпите вече да са значително по-чести.

На каква възраст обикновено се проявява детската епилепсия?

Няма конкретна възраст, на която се проявява детската епилепсия, но най-често тя се диагностицира между 0 и 12-годишна възраст.

Епилепсия при деца и диагностика: Кога е необходимо да посетим детски невролог?

Според мен първата оценка и преценка трябва да бъде направена от педиатъра, който ще реши какъв е най-подходящият подход и ще насочи детето към съответния специалист, ако това е необходимо.

Основното изследване, което се извършва, е електроенцефалографията (ЕЕГ). При децата тя има една особеност – необходимо е да се проведе както по време на будно състояние, така и по време на сън, тъй като съществуват много форми на епилепсия, които се проявяват единствено по време на сън.

Какви са възможните причини за епилепсията в детска възраст?

Основната причина е наследствеността, т.е. епилепсията да бъде вродена. Втората по честота причина е недоносеността на детето, а третата е връзката с невропсихиатрично заболяване или придобита епилепсия, възникнала след менингит, аневризма или оперативно отстраняване на мозъчен тумор.

Детска епилепсия: Може ли едно дете да води нормален ежедневен живот?

Да, напълно! Единственото условие е детето да приема необходимото лечение, което няма да излекува епилепсията, но ще го предпази от появата на пристъпи.

Детето трябва да приема терапията си ежедневно за определен период от живота си, като целта на лечението е да го защитава от епилептични пристъпи.

Лечението се различава в зависимост от вида на епилепсията и възрастта на детето.

Как трябва да реагират родителите и учителите по време на епилептичен пристъп?

В България съществува подобен проблем, тъй като в повечето държавни училища няма училищна медицинска сестра. Тогава кой ще окаже първа помощ на дете с диабет или на дете с епилептичен пристъп? Според мен това е системен проблем, защото учителите трябва задължително да бъдат обучавани по оказване на първа помощ, а във всяко училище трябва да има училищна медицинска сестра.

Към момента учителят не е задължен да приложи спасително лекарство при дете с епилепсия, нито да извърши кардиопулмонална ресусцитация (CPR), въпреки че тези действия могат да спасят живот.

Когато едно дете получи епилептичен пристъп, първото, което трябва да направим, е да се уверим, че няма да се нарани. Самият пристъп много рядко е животозастрашаващ. По-голямата опасност е детето да падне или да се удари по време на пристъпа.

Второто много важно нещо е да не се поставя нищо в устата му. Детето не трябва да яде или пие по време на пристъпа. Трябва да бъде поставено в стабилно странично положение (възстановителна позиция), за да се осигури проходимостта на дихателните пътища и нормалното дишане.

Никога не поставяйте нищо в устата на детето, нито ръка, нито пръсти. Ако след три минути гърчовете продължават, тогава се прилага спасителното лекарство.

Ако пристъпът се случва за първи път и не спира, трябва незабавно да се повика Спешна помощ. Ако детето вече е диагностицирано с епилепсия, след три минути се прилага предписаното спасително лекарство.

Какво е значението на ранната диагностика и правилното проследяване?

Ранната диагностика е изключително важна, защото въпреки че епилепсията представлява здравословен проблем, в голяма степен тя е лечима и контролируема, но същевременно може да бъде и опасна.

Ако епилепсията не бъде диагностицирана навреме, тя може да има много сериозни последици. Например, ако не сме установили, че едно дете получава епилептични пристъпи и то получи такъв, докато е на дърво, в морето, кара велосипед или пресича улицата, рискът от тежък инцидент е много голям.

Детска епилепсия и преминаване към зряла възраст

При 70% от децата с епилепсия тя вече не се проявява в зряла възраст. При една трета от възрастните, при които епилепсията не отшумява, има някои неща, които трябва да бъдат напълно и строго осъзнати.

Необходимо е всеки ден, по едно и също време, да приемаш лечението си с абсолютна последователност. Ако го правиш, ще имаш нормален живот. Ако не го правиш и забравиш лекарството си, тогава може да претърпиш сериозни последствия, например ако получиш пристъп, докато шофираш. Казваме го по този начин, за да подчертаем значението на постоянството и ангажираността към лечението.

В заключение, епилепсията е напълно контролируемо заболяване, но изисква сериозно отношение и последователност както при децата, така и при възрастните.