Автоимунни заболявания: Невидимият враг на организма
19/05/2026
6m, 22s
В съвременната епоха автоимунните нарушения, според последни проучвания от 2025 г., засягат между 3% и 9% от световното население. До днес са идентифицирани почти 100 различни автоимунни заболявания, а непрекъснато нарастващият им брой е накарал международната научна общност да ги определи като „съвременна напаст“.
Имунната система представлява сложна мрежа както на клетъчно, така и на биохимично ниво. Нейната нормална функция е да защитава организма от инфекции, причинени от навлизането на микроорганизми. Понякога обаче се наблюдава промяна в начина ѝ на действие, което води до развитие на автоимунни заболявания.
Какво представляват автоимунните заболявания?
Когато човек страда от автоимунно заболяване, това означава, че неговата имунна система е свръхактивна, а не отслабена, както много хора смятат. При нормални условия защитната система разпознава собствените клетки на организма, осигурявайки т.нар. „имунологична толерантност“. В този случай обаче това не е възможно, тъй като тя губи тази способност.
Така имунната система погрешно атакува собствения си организъм, защото не може да различи кое е свое и кое – чуждо.
Патогенеза на автоимунните заболявания
Чрез множество проучвания научната общност е стигнала до заключението, че факторите, които действат съвместно и водят до свръхактивност на имунната система, са:
- Фактори на околната среда
- Генетични фактори
- Хормонални фактори
- Невропсихологични фактори
- Стрес
- Липса на витамини
Автоимунни заболявания и наследственост
В този момент е много важно да се отбележи, че автоимунните заболявания не са наследствени. Съществува обаче генетична предразположеност, която усложнява ситуацията. Обикновено човек, който развива подобно заболяване, има в семейната си среда някого със същото или с друго автоимунно заболяване. Така че, макар самите заболявания да не се наследяват директно, наследява се генетичната предразположеност към тяхното развитие.
Кои са най-често срещаните автоимунни заболявания?
В наши дни най-често срещаните автоимунни заболявания, които засягат голяма част от световното население, са:
- Системен лупус еритематозус
- Автоимунен тиреоидит на Хашимото
- Множествена склероза
- Захарен диабет тип 1
- Болест на Крон
- Псориазис
- Цьолиакия
- Улцерозен колит
- Витилиго
Горепосочените заболявания са само част от дългия списък на автоимунните заболявания. Останалата част включва по-редки състояния, които се срещат при много малък процент от населението, като например синдрома на Asherson.
Симптоми на автоимунните заболявания
Някои от най-често срещаните симптоми, които могат да подсказват наличието на автоимунно заболяване, са:
- Хронична и силна умора и изтощениеБолка, подуване и скованост в ставите, особено сутрин, когато организмът все още не се е „активирал“
- Кожни проблеми
- Изтръпване или „мравучкане“ в крайниците
- Намалена умствена концентрация („brain fog“)
- Храносмилателни или стомашно-чревни нарушения
- Подути лимфни възли
- Постоянна загуба на тегло без спазване на диета
- Ниска, но постоянна температура
- Силни и внезапни световъртежи при промяна на положението на тялото от легнало в изправено
- Проблеми със зрението
Въпреки това наличието на тези симптоми не винаги означава автоимунно заболяване, тъй като те могат да бъдат причинени и от ежедневни фактори като умора, дехидратация, липса на витамини, недостиг на желязо и други.
Поради тази причина е необходимо системно наблюдение, преди да се правят прибързани заключения, които могат да ни причинят излишно безпокойство.
Лечение и лечение
Автоимунните заболявания не се лекуват по един и същи начин, тъй като всяко заболяване има различна причина и развитие. Също така е важно да се подчертае, че тези заболявания не могат да бъдат напълно излекувани. Чрез подходящо лечение и правилен начин на живот те могат да бъдат поставени и поддържани в състояние на ремисия, което ни дава възможност да ги контролираме в голяма степен. Затова се прилага комбиниран подход, който включва следните основни направления:
Медикаментозно лечение
При автоимунните заболявания основната ни цел е потискането на заболяването, намаляването на възпалението и облекчаването на симптомите. Това се постига чрез прием на подходяща медикаментозна терапия, която е индивидуално съобразена с всяко заболяване и пациент.
Основните групи лекарства включват кортикостероиди, имуносупресори, противовъзпалителни средства и биологични агенти, които са насочени към конкретни възпалителни фактори.
Хранене и начин на живот
Както беше споменато по-горе, автоимунните заболявания нарастват стремително в световен мащаб. При повечето от тези заболявания около 80% от причините за проявата им са свързани с метаболитни фактори, начина на живот, дефицитите в организма и храненето. Навици като тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол, стрес и тревожност, както и хранителен режим, базиран на преработени храни и мазнини, в комбинация с генетичната предразположеност, водят до нарушаване на правилната функция на имунната система, увеличаване на натрупването на свободни радикали и възпалителните процеси в организма.
Хранителни добавки
Много често недостигът на витамини може да се превърне в отключващ фактор за свръхактивността на имунната система, в комбинация с други вече споменати фактори. Въпреки това липсата на хранителни вещества често остава незабелязана в продължение на години, до появата на дадено заболяване. Дори и след проявата му е много трудно то да бъде свързано с конкретен дефицит, тъй като обикновено се дължи на множество фактори.
Множество проучвания свързват недостига на хранителни вещества с хронични заболявания. Поради тази причина, в зависимост от конкретния случай, лекарят често препоръчва подходяща хранителна добавка за подпомагане на имунната система, ако това се прецени като необходимо. Някои автоимунни заболявания, свързвани с дефицит на хранителни вещества, са:
Болест на Хашимото:
Установено е, че е пряко свързана с ниски нива на селен, хром, витамин D и цинк.
Псориазис:
Най-често се наблюдава недостиг на витамин D и омега-3 мастни киселини.
Ревматоиден артрит:
Свързва се основно с дефицит на витамин D.
Диабет:
Заболяване, пряко свързано с ниски нива на витамин D, магнезий и хром.
Множествена склероза:
Заболяване, което е тясно свързано с дефицит на витамин D, витамин B12, както и с наличие на тежки метали и недостиг на аминокиселини, необходими за правилното функциониране на организма.
Редовно и планирано проследяване
Автоимунните заболявания могат да засегнат всяка част и орган на тялото, поради което обхващат почти всички области на медицината. Те могат да бъдат свързани с всеки лекар – от офталмолог до дерматолог, от невролог до ревматолог, както и с различни специалисти по вътрешни болести, като хематолог, гастроентеролог, хепатолог, кардиолог и пулмолог. Следователно, в зависимост от заболяването, редовното и цялостно проследяване е от съществено значение, тъй като автоимунните заболявания често могат да имат непредвидимо развитие.
Алергиите автоимунни заболявания ли са?
Много често се прави объркване и се смята, че алергиите спадат към категорията на автоимунните заболявания, но това не е вярно.
И двете състояния представляват нарушения на имунната система, но при алергиите имунната система реагира прекомерно на външни фактори, като например полени или храни, и не атакува погрешно собствените тъкани на организма, както се случва при автоимунните заболявания.
Автоимунни заболявания и жените
Автоимунните заболявания могат да се появят при всички хора, независимо от възраст, цвят на кожата или социален статус. Въпреки това жените изглеждат по-уязвими в сравнение с мъжете. Според епидемиологични проучвания приблизително 78% от хората с автоимунно заболяване са жени.(6)
Това се дължи основно на специфичния метаболитен профил на женския организъм. През живота си жените преминават през множество хормонални промени, като първа менструация, пубертет, овулация, менструален цикъл, бременност, климактериум и менопауза. Всяка една от тези хормонални промени влияе пряко върху цялостното метаболитно състояние на организма, което ги прави по-уязвими. Тези хормонални промени, в комбинация със стрес, нездравословен начин на живот и други фактори, могат да отключат появата на подобно заболяване.
Автоимунните заболявания представляват сложна и често подценявана група заболявания, като подчертават значението на ранната диагностика, правилната информираност и цялостната грижа. Разбирането на факторите, които ги отключват, както и възприемането на балансиран начин на живот, могат съществено да допринесат за тяхното овладяване и за подобряване качеството на живот на пациентите.
От изключително значение е пациентите да бъдат под постоянно медицинско наблюдение, така че евентуалните дразнители и фактори на околната среда, които могат да влошат заболяването, да бъдат своевременно разпознавани и избягвани. Също така редовните посещения при лекуващия лекар са важни, за да може той да проследява развитието на заболяването и да предотвратява евентуални нежелани усложнения.3
